Част Първа от историята на най-първото издателство за книги-игри в България, 1991-1996
ВАЖНО!!! Тази статия по-долу е за историята на издателство „Еквус Арт“ – за историята на ИК „Плеяда“ пък потърсете повече на този линк: https://knigi-igri.net/knigi-igri-pleiada-nachaloto/
***
„Еквус Арт“ прекара общо 5 години от издателската си дейност, залагайки на книгите-игри, за което всички ние, най-верните и гладни фенове на жанра, сме им благодарни. Именно от „Еквус Арт“ се стартира с цялата мания в книгите-игри, започвайки с „Огнена пустиня“ на Любомир Николов в края на 1991, реално точно по Коледа през 1991 и завършвайки със „Стените на Спайт“, петата част на серията „Кървав меч“ през 1996. След това издателството продължи, но със съвсем различни проекти.
В две последователни статии ние с вас от „Knigi-Igri.NET“ ще открехнем дверите на историята, за да разкажем „отвътре“ какво точно се случи и кои всъщност бяха „Еквус Арт“…
Всичко с издателство „Еквус Арт“ стартира в края на 80-те и началото на 90-те с двама души: семейство Станкеви, където Галина Томова-Станкева е същинският издател и преводач за издателството и нейния съпруг Емилиян Станкев, който е художник и дизайнер. Първоначално, и преди книгите-игри, „Еквус Арт“ стартира с речници по чужди езици. В ония времена, в които България след падането на Живков се отваряше към света, всичко модно и чуждо се котираше добре.
В същия момент, очевидно чуждите езици на българите куцаха, ето защо тогава имаше глад и за такива продукти, но напомняме, че тогава нямаше Google за преводи, та хората си служиха още с офлайн речници.
Дотогава Галина Станкева е работила като преводач от английски, предимно на драматургия. Впечатлена от пиеса на драматурга Питър Шафър, чиято творба (и една от многото) се наричаше „Еквус“ („Конят“). Самият Питър Шафър почина през 2016 (точно преди 10 години), но по онова време Галина и Емилиян решиха да си послужат със заглавието на неговата писа „Еквус“, добавяйки в края на името и думичката „Арт“…
Така се роди издателството „Еквус Арт“, чийто път в България отъпкаха обаче не речниците, а книгите-игри.
И когато Любо Николов се опитва да пробие в този жанр у нас, той разпраща свои ръкописи до много издателства в София, едно от които е и самото „Еквус Арт“. Тогава Галина решава да рискува с Николов, залагайки на странно-изглеждащото четиво и дори слага на корицата на книгата (със стряскащия арт на пустинята и рицаря на Емилиян) истинското име на автора.
Това обаче явно и изиграва лоша шега, защото в самото начало „Огнена пустиня“ не се продава добре. От една страна, самият Николов беше подал различно заглавие за творбата си („Долината на изгубените сънища“), но Галина беше съгласна да издаде книгата, но самото й заглавие изглеждаше много дълго; в крайна сметка книгата излезе окончателно като „Огнена пустиня“.
В същия момент, бяха правени много и смели опити да се заинтересуват младежите с тези игри: първо реклама на „Огнена пустиня“ се появи в тогавашния вестник за фантастика „Други светове“, като в него самата книга се прокламираше да се продава по пощата.
***
Напълно вероятно е и тамошната статия за книги-игри в „Други светове“, със съответно материалът от няколко думи на г-жа Станкева, да е бил първия по рода си PR и реклама на жанра и у нас въобще.
Второ: тук вече идва тежката артилерия, защото за „Огнена пустиня“ се заговаря също и в култовото (по онова време) предаване по Българска телевизия „Милион и едно желание“, където „Кака Лара“ и в ефир обявява пред децата за това „ново и странно четиво“ – книгите-игри и нейните първи прояви – и в лицето на „Огнена пустиня“!
Все пак, в един момент стената се пропуква и в даден момент книгите-игри започват активно вече да се търсят. Години по-късно Галя зарежда бензин за колата си на една бензиностанция, след което изисква фактура и на името на издателството. Един младеж, очевидно млад работник на бензиностанцията отива при нея и я пита: „Вие не сте ли издателството за книги-игри в България?“ (оказва се, че младежът е направил връзка с името по фактура и името на издателството, чиито книги-игри вече е чел).
Галина е очевидно впечатлена от познанията на младежа, но ситуацията отново се повтаря, когато млади учителки я търсят, за да й благодарят, че техните ученици вече активно четат книги, а са започнали именно с нейната книга-игра и на Любо!
Относно г-н Николов (който през този месец би навършил 76 години, ако не беше починал през 2024 г.), по спомени на Галина Станкева в определен момент е възникнало разминаване между него и издателство „Еквус Арт“. Според нейните спомени тя е изразила ясно намерение да издаде всички негови бъдещи книги-игри, за които е имала информация, че вече са написани. По думите й Колин първоначално е дал съгласие с подобно развитие. В последствие обаче, отново според спомена на Галина, част от тези последващи книги-игри са били предоставени на издателство „Плеяда“, където са издадени от Пепи Станимиров и Димитър Стоянов – Димо*.
***
Сред заглавията, за които става дума, са именно „Замъкът на таласъмите“ и „В лабиринта на времето“. Впоследствие, Галина описва тази развръзка като неочаквана и разочароваща за нея.
По нейни думи именно след този епизод тя взема решение да прекрати бъдещи професионални ангажименти с българските автори. Впоследствие усилията й се насочват към изграждането на мащабна поредица от по-нови книги-игри, които вече са изцяло преводни образци, вкл. серия от книги на Алън Шарп, серията „Пътят на Тигъра“, както и серията „Кървав меч“; но всъщност единствените й български автори остават споменатият вече Любомир Николов, както и Иван Димитров с псевдоним „Бъртрам Устър“ и неговата първа и последна издадена книга в България със заглавие „Свръхразум“ (1993).
От този момент нататък Галина и Емилиян изцяло се заемат с издаването и превеждането на западни книги-игри, което продължава до 1996, вкл. с последната пета част на „Кървав меч“, последната книга-игра на Еквус.
През годините (1991-1996) „Еквус Арт“ успя да се наложи като успешна марка за книгите-игри сред феновете на този жанр у нас, както несъмнено пусна хитови серии и още по-хитови заглавия измежду тях. Тук в моментът да похвалим лично и г-н Емилиян Станкев за изключителния му труд към арта на всяка една от тези книги-игри: вкл. арта на корицата, както и арта на вътрешните илюстрации. Някои от тези книги-игри с неговия арт (например, на сериите „Пътят на тигъра“ и „Кървав меч“) все още стряскат по-младите фенове с непримиримия си и борчески дух на чудовища и злодеи, които нямат аналог в никое от останалите издателства.
В това Емилиян Станкев победи всички и е наистина тъжно, че след 1996 години на практика „Еквус Арт“ спря да издава такива книги.
***
Очаквайте и втора част на настоящата статия за „Еквус Арт“ и в която ще разгледаме цялата хронология на издателството, както и книга по книга през целия им творчески път в жанра у нас!
*Knigi-Igri.NET подчертава, че изложеното тук за г-н Любомир Николов отразява конкретна гледна точка, споделена в публични разкази и спомени, и не претендира за изчерпателна или окончателна реконструкция на събитията. Г-н Николов вече не е между живите, но неговото творчество остава трайна част от историята на българските книги-игри. Независимо от издателския контекст – било то в рамките на ИК „Плеяда“ или „Еквус Арт“ – неговите произведения продължават да бъдат четени, преиздавани и ценени от поколения читатели, както си е било винаги досега.
Благодарим сърдечно и на г-жа Галина Томова-Станкева за помощта при написването на тази статия! Поклон!
***
„Цитати за книгите-игри“ от Галина Томова-Станкева/Еквус Арт“
„Книгите-игри са най-добрият начин да научим децата си да четат. В нашето време на напреднали технологии те са средството най-лесно да приобщим нашата младеж към написаното слово.”
„Книгите-игри са забавни, увлекателни и развиват логическото мислене. Учат нас и децата ни да мислим, учат ни да правим избор и… да носим последствията от този избор :-))))”
„Когато още „Еквус Арт” беше единственото издателство, публикувало книга-игра, при мен идваха учители, за да ми благодарят, че за пръв път виждат малки ученици така увлечени по книга. В този смисъл книгите-игри са повече от мисия.”
„Ако спре токът и компютърът изгасне, на какво ще си играят нашите деца?”
„Книгите-игри, особено тези за повече от един играчи, каквато е поредицата „Кървав меч”, не само развиват интелекта, но и умението да се общува. Пред екрана на компютъра, човек е сам; не може истински да се засмее, да се похвали, да получи възхищение или упрек.”
„Книгите-игри от малки учат децата ни, че в живота има множество възможности, от които всеки трябва да реши коя ще избере. Благодарение на това, когато пораснат, те са по-конкурентно способни и по-смели в своите решения.”
„Книгите-игри въвличат в един свят на приказки и омагьосват младия читател. С тях всеки може да стане герой – затова ние от „Еквус Арт” нарекохме своите поредици „Книга, в която героят си ТИ”. ТИ си не само читател, а активен участник в събитията и от теб зависи собствената ти съдба и съдбата на околните.”
„Измислените битки в книгите-игри ни подготвят за битките в живота. Измислените ни умения по-нататък се превръщат в реални. Защото книгата-игра е пробудила желанието ни да сме безгрешни, неустрашими, човечни и съвършени.”
Галина Томова, издател в „Еквус Арт”
