Ревю на “Тъмната страна на Земята“ – влезте в мрака на загадъчната история за Денис и Мери

Всяка игра има едно най-важно предназначение: да те накара да изживееш някаква фантазия.

Освен че е една от най-носталгичните книги-игри от деветдесетте, за „Тъмната страна на земята“ бих се пошегувал, че предлага перфектната фантазия за всеки тийнейджър, а именно – да си има гадже. Но ако оставим майтапа настрана, книжката е приятно, макар и донякъде наивно градско фентъзи (urban fantasy).

Главният герой е тийн, който чисто и просто трябва да изпрати приятелката си по тъмните улици и после да се прибере вкъщи. Всеки от нас е изпитвал тази емоция – има нощи, в които познатият град се превръща в тайнствен, смълчан лабиринт; един различен свят, в който стъпките ти отекват оглушително и всичко изглежда хем познато, хем наситено с мистерия и заплаха.

Както в книга на Стивън Кинг, познатият свят е преобърнат, преобразен и наситен с естествени и свръхестествени опасности – от близката кръчма те заплашва скинар, зад ъгъла дебне върколак, а на една малка уличка банда супер чаровни, но зъбати таласъми ти предлагат да играеш покер за живота си. От твоите действия зависи не само баналното ти оцеляване, но и нещо несравнимо по-важно: какво ще си помисли за теб момичето, в което си влюбен!

Тази сантиментална първа част на книгата-игра носи огромния дял от нейния чар, въпреки че в интерактивно отношение определено има какво да се желае.

Много от изборите са неинформирани („ще завиеш ли по тази, или по онази улица“), а статистиките на героя не са добре пресметнати – съвсем възможно е още с първоначалния си избор на качества играчът да се постави в невъзможност да мине финалната битка.

Втората част е доста по-банална и макар че доразвива темата на (между)градско фентъзи, на моменти се превръща в тест по обща култура за третокласници – ще искаш ли да прободеш вампира в сърцето с обикновен дървен кол, или с кол с позлатен връх?

Самата история също позагубва усещането за мистерия и се превръща в неконсистентно прескачане между фентъзи тропи. Тук убиваш вампири, там си търсиш пътя из тунелите на група Толкинови джуджета – макар и приятно разнообразено с по някоя загадка.

Доста от изборите, които не водят до край на играта, дават точки за „оценка“ на изиграването.

Последната част от книжката не предлага особена интерактивност, но може да се каже, че е интересна като експеримент. Авторът предлага един „традиционен“ разказ в три части, след всяка от които ти дава тест за внимателно четене. Въпросите в теста засягат незначителни детайли от описанията на сцената – ако читателят не успее да се сети с какъв материал е облицован коридорът към стаята на неговата любима, ще загуби някакво количество от тъй трудно завоюваните точки „оценка“.

Макар че стилът на писане е симплистичен и на моменти претенциозен, книжката се чете леко и успява да задържи читателя в атмосферата на играта. Илюстрациите на Ивайло Иванчев и Димитър Стоянов също допринасят за това, пък и донякъде допълват иначе недостигащата консистентност на света.

За мен „Тъмната страна на земята“ е идеалното четиво за тийнейджъри в ранна възраст – но ако сте попреминали тоя период от живота си, бих препоръчал да се ограничите до първата й част. Ако ли пък вече сте я чели и имате носталгичен спомен за чара й, най-добре би било да го запазите ненакърнен от повторен прочит.

***

АКО ТЪРСИТЕ НАИСТИНА ИНТЕРЕСНИ КНИГИ-ИГРИ ТО ОНЛАЙН МАГАЗИНЪТ НА „FICTION FABRIC“ Е ВАШЕТО МЯСТО!